Кометата 3I/ATLAS е най-близко до Земята
Днес междузвездната комета 3I/ATLAS най-сетне ще се приближи най-близо до Земята.
Прочетете още
Това събитие, дружно с дните преди и след него, съставлява последната и най-хубава опция за наземните обсерватории (и човешките ловци на комети) да снимат и изучат обекта, до момента в който той се връща от Слънчевата система. След като изчезне, той изчезва вечно.
В перигея – това е най-близката точка от траекторията му до Земята – 3I/ATLAS ще бъде на към 270 милиона километра. Това е съвсем два пъти повече от 150-те милиона километра разстояние на Земята от Слънцето, само че въпреки всичко задоволително близо за някои в действителност забавни наблюдения.
От откриването си на 1 юли 2025 година, 3I/ATLAS се потвърди като една от най-странните комети, виждани в миналото от човечеството. С приближаването си, първо до Слънцето и Марс, а след това и до Земята, нейната чудноватост единствено се ускорява.
Измерванията на нейната кома – „ атмосферата “ от газ и прахуляк, обграждаща дейна комета – разкриха извънредно ранно обособяване на газове, произвеждащо огромни количества въглероден диоксид. Продължаващите наблюдения също по този начин демонстрираха големи количества циановодород (HCN) и метанол (CH3OH ) да се появяват в комата, защото възходящата топлота на Слънцето е довела до сублимация на ледовете на кометата.
През първите два месеца след откриването ѝ, откривателите отбелязали и необичайно високи количества никел и желязо, отбелязвайки „ евентуално рисков състав “ , за разлика от която и да е друга комета.
В началото на октомври 3I/ATLAS се приближи до Марс на една галактическа косъмче; срещата беше записана от марсиански и слънчеви обсерватории. Наблюденията на кометата станаха мощно лимитирани, когато траекторията ѝ я води зад Слънцето от позиция на Земята по време на основна част от пътуването ѝ – перихелий, най-близкото доближаване до Слънцето, което се състоя на 29 октомври.
Когато кометата се появи иззад слънчевия искра, земните обсерватории още веднъж насочиха взор към нея.
XMM-Newton, рентгенова обсерватория на ESA в околоземна орбита, прекара 20 часа в наблюдаване на 3I/ATLAS, записвайки сиянието на рентгеновото излъчване, до момента в който зареденият безоблачен вятър се блъска в балонизиращата се кома. XMM-Newton е сензитивен към меко рентгеново лъчение от йони като въглерод, азот и О2, получени при конфликта на слънчевия вятър с неутрални газове в комата.
В края на ноември, телескопът Gemini North на NOIRLab получи наблюдения на кометата, които демонстрираха лек зелен нюанс. Това е забавно, тъй като ранните изображения на 3I/ATLAS демонстрираха по-червеникав нюанс, подобаващ на органични съединения, наречени толини, които покриват повърхността на кометата.
Зеленикавият нюанс, следен при доста комети, се генерира от двуатомен въглерод (C2 ), който отделя зелено флуоресцентно зарево, когато е възбуден от слънчева радиация. Наблюденията на 3I/ATLAS преди перихелия обаче демонстрират, че наличието на C2 е извънредно ниско.
C2 нормално не е част от състава на кометния лед, само че се образува – и разпада – бързо в него от свободно плаващи въглеродни атоми от други въглеродсъдържащи молекули, които се разпадат под въздействието на слънчева радиация.
Новите изображения демонстрират, че 3I/ATLAS е почнала да образува C2 едвам в края на пътуването си през Слънчевата система – още едно от странните държания на кометата.
Все още не знаем какво значи всичко това. Някои учени считат, че 3I/ATLAS може да е извънредно богат на метали обект, изпълнен с криовулкани, които изхвърлят газовете си в космоса. Друг разбор допуска, че кометата може да изчерпва леда си, преминавайки към живот като посткометен метеорит.
Въпреки всичките си странности, всичко, което прави, сочи, че е комета. Следващата сериозна поредност от наблюдения се надяваме да разкрие повече за методите, по които 3I/ATLAS се разграничава от кометите на нашата Слънчева система. Последващият разбор от учените може да даде визия за странната среда на междузвездното пространство.
„ Този обект е комета “ , сподели през ноември заместник-администраторът на НАСА Амит Кшатрия. „ Изглежда и се държи като комета и всички доказателства сочат, че е комета. Но този е пристигнал отвън Слънчевата система, което го прави вълнуващ, трогателен и научно доста значим. “
Прочетете още
Това събитие, дружно с дните преди и след него, съставлява последната и най-хубава опция за наземните обсерватории (и човешките ловци на комети) да снимат и изучат обекта, до момента в който той се връща от Слънчевата система. След като изчезне, той изчезва вечно.
В перигея – това е най-близката точка от траекторията му до Земята – 3I/ATLAS ще бъде на към 270 милиона километра. Това е съвсем два пъти повече от 150-те милиона километра разстояние на Земята от Слънцето, само че въпреки всичко задоволително близо за някои в действителност забавни наблюдения.
От откриването си на 1 юли 2025 година, 3I/ATLAS се потвърди като една от най-странните комети, виждани в миналото от човечеството. С приближаването си, първо до Слънцето и Марс, а след това и до Земята, нейната чудноватост единствено се ускорява.
Измерванията на нейната кома – „ атмосферата “ от газ и прахуляк, обграждаща дейна комета – разкриха извънредно ранно обособяване на газове, произвеждащо огромни количества въглероден диоксид. Продължаващите наблюдения също по този начин демонстрираха големи количества циановодород (HCN) и метанол (CH3OH ) да се появяват в комата, защото възходящата топлота на Слънцето е довела до сублимация на ледовете на кометата.
През първите два месеца след откриването ѝ, откривателите отбелязали и необичайно високи количества никел и желязо, отбелязвайки „ евентуално рисков състав “ , за разлика от която и да е друга комета.
В началото на октомври 3I/ATLAS се приближи до Марс на една галактическа косъмче; срещата беше записана от марсиански и слънчеви обсерватории. Наблюденията на кометата станаха мощно лимитирани, когато траекторията ѝ я води зад Слънцето от позиция на Земята по време на основна част от пътуването ѝ – перихелий, най-близкото доближаване до Слънцето, което се състоя на 29 октомври.
Когато кометата се появи иззад слънчевия искра, земните обсерватории още веднъж насочиха взор към нея.
XMM-Newton, рентгенова обсерватория на ESA в околоземна орбита, прекара 20 часа в наблюдаване на 3I/ATLAS, записвайки сиянието на рентгеновото излъчване, до момента в който зареденият безоблачен вятър се блъска в балонизиращата се кома. XMM-Newton е сензитивен към меко рентгеново лъчение от йони като въглерод, азот и О2, получени при конфликта на слънчевия вятър с неутрални газове в комата.
В края на ноември, телескопът Gemini North на NOIRLab получи наблюдения на кометата, които демонстрираха лек зелен нюанс. Това е забавно, тъй като ранните изображения на 3I/ATLAS демонстрираха по-червеникав нюанс, подобаващ на органични съединения, наречени толини, които покриват повърхността на кометата.
Зеленикавият нюанс, следен при доста комети, се генерира от двуатомен въглерод (C2 ), който отделя зелено флуоресцентно зарево, когато е възбуден от слънчева радиация. Наблюденията на 3I/ATLAS преди перихелия обаче демонстрират, че наличието на C2 е извънредно ниско.
C2 нормално не е част от състава на кометния лед, само че се образува – и разпада – бързо в него от свободно плаващи въглеродни атоми от други въглеродсъдържащи молекули, които се разпадат под въздействието на слънчева радиация.
Новите изображения демонстрират, че 3I/ATLAS е почнала да образува C2 едвам в края на пътуването си през Слънчевата система – още едно от странните държания на кометата.
Все още не знаем какво значи всичко това. Някои учени считат, че 3I/ATLAS може да е извънредно богат на метали обект, изпълнен с криовулкани, които изхвърлят газовете си в космоса. Друг разбор допуска, че кометата може да изчерпва леда си, преминавайки към живот като посткометен метеорит.
Въпреки всичките си странности, всичко, което прави, сочи, че е комета. Следващата сериозна поредност от наблюдения се надяваме да разкрие повече за методите, по които 3I/ATLAS се разграничава от кометите на нашата Слънчева система. Последващият разбор от учените може да даде визия за странната среда на междузвездното пространство.
„ Този обект е комета “ , сподели през ноември заместник-администраторът на НАСА Амит Кшатрия. „ Изглежда и се държи като комета и всички доказателства сочат, че е комета. Но този е пристигнал отвън Слънчевата система, което го прави вълнуващ, трогателен и научно доста значим. “
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ